септември 16, 2024

Наемане в България на служители от държави извън ЕС – практически насоки за бизнеса

Индустрията се разраства, а броят на желаещите за новите свободни работни места често не съответства на новите нужди. Затова и въпросът за наемане на чужденци от държави извън ЕС става все по-актуален. Без значение е дали вашият бизнес е завод с голяма поточна линия, сервиз за поддръжка на машини от различно естество, кухня или ресторант, или пък се занимавате с транспорт и логистика.

Единното разрешение за пребиваване и работа е документът, който може да помогне на вас и на бизнеса ви да попълните необходимите нужди от служители, търсейки и наемайки работници от трети държави. Процесът по издаването му обаче е специфичен и има своите бюрократични особености.

Заповядайте на 3 октомври в зала 6 на Интер Експо Център, за да научите за процеса, както и къде са подводните камъни и как да ги избягвате. Представянето ще се състои в рамките на съпътстващата програма на MachTech & Innotech Expo и ще започне в 15:00 ч. Ще чуете стегнати практически насоки за процеса и ще имате възможност да зададете своите въпроси.

Единното разрешение за пребиваване и работа е много удобно за работодателите, защото дава възможност с една процедура да се осигури правото и за пребиваване, и за работа, както името подсказва. При други механизми е процедурите са две отделни, което значително усложнява процеса . Същевременно в този случай разрешението е за срок до 3 години и е обвързано с работодателя. Това дава възможност за относително стабилно и дългосрочно планиране на работните ресурси.

Следете страниците на събитието тук, както и във Facebook и LinkedIn за подробности. Представянето ще се проведе на български език.

Събитието е част от съпътстващата програма на MachTech & Innotech Expo. Достъп до програмата имат всички изложители и посетители, закупили билети. Подробности за изложението можете да научите на следния адрес: https://machtech.bg/.

Научете повече

август 1, 2024

DORA носи устойчивост за финансовия сектор и отвъд

Носи ли тя и много бюрокрация и как да се справим с процеса по привеждане в съответствие?

Финансовият сектор отдавна е зависим от информационните и комуникационните технологии (ИКТ) и тази зависимост само се увеличава с времето. Секторът използва ИКТ за предоставяне на своите финансови услуги на други сектори и на обществото. А за това от своя страна финансовият сектор зависи от доставчиците на услуги в областта на информационните и комуникационните технологии.

Според Европейския съюз тази верига на зависимост създава риск от смущения във финансовите структури, които могат да засегнат други сектори и потенциално цялата икономика, тъй като доставчиците на услуги в областта на ИКТ не са толкова добре регулирани, колкото финансовите институции. Ето защо DORA идва на помощ!

Коя е DORA?

DORA идва от Digital Operational Resilience Act или на български Регламент за дигитална оперативна устойчивост. Той влезе в сила на 16 януари 2023 г. и ще се прилага от 17 януари 2025 г. Целта на регулацията е да укрепи IT сигурността на финансовите субекти като банки, застрахователни дружества и инвестиционни фирми, като по този начин гарантира, че финансовият сектор в Европа е в състояние да остане устойчив в случай на сериозно оперативно смущение.

Според Съвета на ЕС трябва да бъдат взети мерки срещу „постоянно нарастващите рискове от кибератаки“ и други смущения в областта на ИКТ. DORA задава единни изисквания за сигурността на мрежовите и информационните системи за цялата верига от всички субекти във финансовия сектор и всички трети страни, които им предоставят услуги в областта на ИКТ (напр. облачни платформи или услуги за анализ на данни).

Тези изисквания са хомогенни във всички държави членки на ЕС. Основната цел е да се предотвратят и смекчат киберзаплахите. Организациите, попадащи в обхвата на регламента, трябва да могат да устояват, да реагират и да се възстановяват от всички видове смущения и заплахи, свързани с ИКТ.

От общо към конкретно

DORA е част от по-голям пакет за цифрови финанси, предложен от Европейската комисия с цел да се положат основите за насърчаване на технологичното развитие и осигуряване на финансова стабилност и защита на потребителите. В допълнение към предложението за DORA пакетът съдържаше стратегия за цифрови финанси, предложение за пазарите на криптоактиви (MiCA) и предложение за технологията на разпределения регистър (DLT). Можете да прочетете повече за MiCA и как можем да ви помогнем да приведете бизнеса си в съответствие, като кликнете тук.

DORA обхваща шест важни направления:

Управление на риска в областта на ИКТ – тази рамка определя принципите и изискванията за управление на риска в областта на ИКТ;
Управление на риска от трети страни в областта на ИКТ – тази част обхваща наблюдение на риска от трети страни и ключови договорни разпоредби;
Тестване на цифровата оперативна устойчивост – набор от тестове, включващи базово и разширено тестване;
Инциденти, свързани с ИКТ – тази рамка включва управление на инциденти, свързани с ИКТ, както и уведомяване на компетентните органи за големи инциденти и за значителни киберзаплахи;
Обмен на информация – обмен на информация и разузнавателни данни за киберзаплахи;
Надзор на критични трети страни – доставчици на услуги – рамка за надзор на доставчици, които са определени като критични от европейските надзорни органи за финансовия сектор.

Съответните европейски надзорни органи (ЕНО), като Европейския банков орган (ЕБО), Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО), ще разработват технически стандарти, които следва да се спазват от всички институции за финансови услуги – от банковия сектор до застраховането и управлението на активи. Съответните национални компетентни органи ще отговарят за надзора на съответствието и при необходимост ще прилагат регламента.

Първа партида стандарти

Първият набор от технически стандарти, разработени от ЕНО, излезе на 17 януари 2024 г. Съвместните окончателни проекти на технически стандарти включват:

Регулаторни технически стандарти (РТС) относно рамката за управление на риска в областта на ИКТ и относно опростената рамка за управление на риска

В този раздел са посочени повече елементи, свързани с управлението на риска в областта на ИКТ. Целта е да се хармонизират инструментите, методите, процесите и политиката. Посочва се, че тези елементи допълват вече определените в DORA.

Тези стандарти идентифицират ключовите елементи, които финансовите субекти, подлежащи на опростен режим и с по-нисък мащаб, риск, размер и сложност, ще трябва да имат, като определят опростена рамка за управление на риска в областта на ИКТ. Стандартите гарантират, че изискванията за управление на риска в областта на ИКТ са хармонизирани между различните финансови сектори.

РТС относно критериите за класифициране на инциденти, свързани с ИКТ

Тук са посочени критериите за класифициране на големи инциденти, свързани с ИКТ, както и

подходът за класифициране на големи инциденти,

праговете на същественост на всеки критерий за класифициране,

критериите и праговете на същественост за определяне на значими киберзаплахи,

критериите за оценка от страна на компетентните органи на значимостта на инциденти за съответните органи в други държави членки и подробностите за инцидентите, които трябва да бъдат споделяни в тази връзка.

Тези стандарти осигуряват хармонизиран и лесен процес на класифициране на докладите за инциденти в целия финансов сектор.

РТС за уточняване на политиката по отношение на услугите от областта на ИКТ, подпомагащи критични или важни функции, предоставяни от трети страни – доставчици

Тези РТС уточняват части от уредбата за управление, управлението на риска и рамката за вътрешен контрол, които финансовите субекти следва да въведат по отношение на използването на трети страни – доставчици на услуги от областта на ИКТ.

Те имат за цел да гарантират, че финансовите субекти продължават да контролират своите оперативни рискове, информационната сигурност и непрекъснатостта на дейността през целия жизнен цикъл на договорните споразумения с такива трети страни.

Технически стандарти за изпълнение (ТСИ) за създаване на образци за регистъра на информацията

И накрая тези ИТС установяват образците, които трябва да се поддържат и актуализират от финансовите субекти във връзка с договорните им споразумения с трети страни – доставчици на услуги в областта на ИКТ.

Регистърът на информацията ще играе ключова роля за управлението на риска, свързан с трети страни, от финансовите субекти. Също така ще се използва от компетентните органи и ЕНО в контекста на надзора на съответствието с DORA от страна на финансовите субекти и за определяне на критични доставчици на ИКТ услуги, които ще подлежат на надзорния режим.

Втора партида стандарти от надзорните органи

Втората партида, отново разработена от ЕНО, беше публикувана точно 6 месеца по-късно – на 17 юли 2024 г. Тя се състои от четири окончателни проекта на регулаторни технически стандарти (РТС), един набор от технически стандарти за изпълнение (ТСИ) и 2 указания. Целта на тези документи е да се повиши цифровата оперативна устойчивост на финансовия сектор на ЕС.

Пакетът е съсредоточен върху рамката за докладване на инциденти, свързани с ИКТ (яснота на докладването, образци), и тестовете за пробиви в сигурността. С него се въвеждат и някои изисквания относно дизайна на надзорната рамка.

Окончателните проекти на технически стандарти включват:

РТС и ТСИ относно съдържанието, формата, образците и сроковете за докладване на големи инциденти, свързани с ИКТ, и значителни киберзаплахи;

РТС за хармонизиране на условията, позволяващи извършването на надзорни дейности;

РТС за конкретизиране на критериите за определяне състава на съвместния екип за проверка; и

РТС относно тестовете за пробиви в сигурността (TLPT).

Наборът от насоки включва:

Насоки за оценка на съвкупните разходи/загуби, причинени от големи инциденти, свързани с ИКТ; и

Насоки за сътрудничество в областта на надзора.

Освен това през следващата седмица беше публикуван съвместен окончателен доклад относно проекта на технически стандарти за възлагане на поръчки на подизпълнители. Тези РТС са насочени към услугите в областта на ИКТ, предоставяни от подизпълнители, които поддържат критични или важни функции или съществени части от тях.

Те също така уточняват изискванията през целия жизнен цикъл на договорните споразумения между финансовите институции и третите страни доставчици на услуги в областта на ИКТ. По-специално те изискват от финансовите субекти да оценяват рисковете, свързани с възлагането на подизпълнители, по време на преддоговорната фаза, включително процеса на надлежна проверка.

Делегирани актове и актове за изпълнение

Като част от процеса на прилагане Европейската комисия приема различни актове, за да уточни как компетентните органи и участниците на пазара да изпълняват задълженията, предвидени в регламента.

До момента има 5 делегирани регулации, свързани с DORA, по отношение на:

РТС, определящи критериите за класифициране на свързаните с ИКТ инциденти и киберзаплахи, както и праговете на същественост и подробностите за докладите за големи инциденти;

РТС, определящи подробното съдържание на политиката по отношение на договорните споразумения за използването на ИКТ услуги, подпомагащи критични или важни функции, предоставяни от трети страни – доставчици на услуги от областта на ИКТ;

РТС, определящи инструментите, методите, процесите и политиките за управление на риска в областта на ИКТ и опростената рамка за управление на риска в областта на ИКТ;

определяне на размера на надзорните такси, които водещият надзорен орган ще събира от третите страни доставчици на услуги от областта на ИКТ, извършващи критични дейности, и начина на плащане на тези такси;

определяне на критериите за определяне на доставчиците на ИКТ услуги от трети страни като критични за финансовите предприятия.

Тези регулации ще влязат в сила след публикуването им в Официален вестник на ЕС.

Следващи стъпки

Прилагането на DORA започва от 17 януари 2025 г. Надзорните дейности също започват от началото на 2025 г., което означава, че институциите ще следят активно дали новите правила се спазват.

Как можем да ви подкрепим?

YNG legal е тук, за да ви подкрепи в процеса на преминаване към пълно съответствие със Регламента за дигитална оперативна устойчивост.

Ще ви преведем през целия процес на изпълнение на новите регулаторни изисквания: анализ на настоящата ситуация, набелязване на следващите стъпки, създаване на ключови документи и работа с институциите;
Ще си сътрудничим отблизо с Вашия вътрешен IT екип: нашите юристи са на „Ти“ с технологиите и имат опит в работата с IT специалисти в различни области и от различен мащаб: от стартиращи предприятия до глобални корпорации;
Може да ви свързваме с високоспециализирани ИТ компании, които да ви консултират допълнително, независимо колко голям или малък е вътрешният ви IT отдел.

Не чакайте повече! Свържете се с нас още сега, за да уредим вашето съответствие!

Научете повече

юни 4, 2024

Службата за изкуствения интелект – стъпка по-близо към регулацията

Ще доведе ли до повече бюрокрация или ще улесни процеса на спазване на изискванията?

Секторът на изкуствения интелект (ИИ) е в подем. Появяват се и се развиват с бързи темпове все повече инструменти за различни цели и в различни мащаби – от такива за крайни потребители до такива, предназначени за големи предприятия. Неотдавна Европейският съюз въведе цялостно законодателство, наречено Закон за изкуствения интелект, което обхваща всеки важен аспект на сектора с цел не само да гарантира правата на човека, но и да насърчава и подхранва иновациите в сектора.

Сега Европейската комисия (ЕК) създаде Службата за изкуствен интелект, която ще следи за спазването на това законодателство. ЕК заявява, че целта е да се даде възможност за бъдещо развитие, внедряване и използване на ИИ по начин, който да насърчава обществените и икономическите ползи и иновации, като същевременно се намалят евентуалните рискове. Службата за ИИ ще има жизненоважна роля в прилагането на Закона за ИИ, а също така ще работи за насърчаване на научните изследвания и иновациите в областта на надеждния ИИ. ЕК посочва също, че Службата за ИИ ще се стреми да позиционира ЕС като лидер в международните дискусии по темата.

Структура на Службата за изкуствения интелект

Службата за ИИ ще се състои от пет отдела, които ще наблюдават различни ключови аспекти на ИИ:

Звено за регулиране и съответствие – това звено работи в тясно сътрудничество с държавите членки, за да улесни еднаквото прилагане и изпълнение на Акта за ИИ в целия Съюз. То също така ще допринася за разследванията на евентуални нарушения, като ще администрира санкциите;

Звено за безопасност на ИИ – отговаря за идентифицирането на системните рискове от много способни модели с общо предназначение, възможните мерки за смекчаване, както и за подходите за оценка и тестване;

Отдел за високи постижения в областта на ИИ и роботиката – отговаря за изграждането на процъфтяваща екосистема чрез подкрепа и финансиране на научноизследователската и развойната дейност. То също така координира инициативата GenAI4EU (роботика, здравеопазване, биотехнологии и други области), като стимулира разработването на модели и интегрирането им в иновативни приложения;

Отдел „ИИ за обществена полза“ – занимава се с ключови теми като моделиране на времето, диагностициране на ракови заболявания и цифрови близнаци за възстановяване;

Отдел за иновации и координация на политиките в областта на ИИ – наблюдава изпълнението на стратегията на ЕС за ИИ, следи тенденциите и инвестициите, стимулира внедряването на ИИ и насърчава иновативна екосистема, като подкрепя регулаторните лаборатории и изпитванията в реални условия.

Задачи пред Службата за ИИ

Персоналът на Службата за ИИ е интердисциплинарен и се състои от експерти в областта на технологиите, администрацията, икономиката, правото и политиката. Те ще помагат на държавите членки да управляват прилагането на Закона за ИИ, за да се гарантира, че процесът е последователен в целия блок. Службата за ИИ също така ще прилага пряко правилата за моделите с ИИ с общо предназначение, ще изисква информация, ще прилага санкции и ще координира създаването на „най-съвременни кодекси на практиката“, като работи с разработчици и учени.

Службата за изкуствен интелект ще работи не само с представителите на държавите членки в т.нар. Европейски съвет за изкуствен интелект, но и с независими експерти в областта на науката, бизнеса, гражданското общество и други области.

Новият административен орган ще работи и за насърчаване на иновациите чрез предоставяне на съвети и информация и чрез осигуряване на достъп до различни среди и услуги за експериментиране. Той ще работи и за стимулиране на инвестициите, като гарантира, че моделите на изкуствен интелект, създадени в Европа и обучени на суперкомпютри на ЕС, са добре интегрирани в икономиката.

Законът за изкуствения интелект

През май 2024 г. беше въведен т.нар. Закон за ИИ, с който ЕС стана пионер в регулирането на тази област. Новата регулация има за цел да гарантира безопасността и спазването на основните права, както и да стимулира иновациите. Законът за ИИ следва подход, основан на риска – колкото по-висок е рискът за обществото, толкова по-строги са правилата. Точно този регламент е правната рамка, за чието прилагане ще отговаря Службата за ИИ.

Можете да прочетете повече подробности за Закона за ИИ и за това как той засяга различните участници в областта в нашата статия тук.

Ние сме тук, за да ви подкрепим!

YNG Legal се грижи винаги да бъде в крак не само с официалните регулации, но и с новите тенденции в правото, иновациите и бизнеса. Ние подхождаме към всеки казус с усърдие и проактивност. Това съветваме и нашите клиенти – да предприемат активни действия, а не да чакат, докато стане твърде късно, и по този начин да рискуват административни или други санкции.

Свържете се с нас още днес и получете консултация относно спазването на нормативната уредба в областта на изкуствения интелект!

Научете повече

март 20, 2024

Законът на ЕС за изкуствения интелект: Граждански права или иновации?

Първият набор от регулаторни рамки, целящи да отговорят на новите предизвикателства, които тази технология носи

През последните години инструментите с изкуствен интелект (ИИ) с различни приложения и мащаби се включват все повече в живота ни. И колкото по-бързо се развива технологията, толкова по-застъпена и достъпна става тя извън специфичните отрасли и големите корпорации. Стигна се до толкова широк търговски бум, че редица инструменти с изкуствен интелект бързо достигнаха до малките и средните предприятия (МСП) и крайните клиенти.

Това бързо и широко разпространение на тази технология, която се развива всеки ден, неизбежно доведе до заплахи за информацията, личните данни, интелектуалната собственост, работните места, бизнеса и човешките права. Ето защо Европейският съюз пристъпи към регулиране на изкуствения интелект.

Целта на Европейския закон за изкуствения интелект

На 13 март Европейският парламент прие първите изменения на предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани правила за изкуствения интелект т.нар. Европейски закон за изкуствения интелект или на английски The AI Act.

Новата регулация има за цел да гарантира безопасността и спазването на основните права, както и да стимулира иновациите.

Според въведението целта на този законодателен акт е да:

„да се подобри функционирането на вътрешния пазар чрез установяване на единна правна рамка, по-специално за разработването, пускането на пазара, въвеждането в експлоатация и използването на системи с изкуствен интелект в Съюза в съответствие с ценностите на Съюза, да се насърчи навлизането на ориентиран към човека и надежден изкуствен интелект, като същевременно се гарантира високо равнище на защита на здравето, безопасността, основните права, залегнали в Хартата, включително демокрацията и върховенството на закона, и опазването на околната среда, срещу вредното въздействие на системите с изкуствен интелект в Съюза и да се подкрепят иновациите.“

За кого ще се прилага Законът за изкуствения интелект?

Доставчици на услуги
- които пускат на пазара или в експлоатация системи с изкуствен интелект или
- пускат на пазара на модели на ИИ с общо предназначение в ЕС, независимо от това дали тези доставчици са установени или които се намират в Съюза или в трета държава.

Внедрители на системи за ИИ, които имат място на установяване или които се намират в ЕС.
Доставчици и внедрители на системи за ИИ, които имат място на установяване или се намират в трета държава, когато произведените от системата резултати се използват в ЕС.
Вносители и дистрибутори на системи с изкуствен интелект.
Производители на продукти, които пускат на пазара или в експлоатация система за ИИ заедно със своя продукт и под собственото си име или търговска марка.
Упълномощени представители на доставчици, които не са установени в Съюза.
Засегнати лица, които се намират в ЕС.

Какво всъщност урежда Законът за ИИ?

Новата регулация работи в няколко направления, за да защити интересите на гражданите и бизнесите в ЕС.

Законът за изкуствения интелект определя приложенията на ИИ, които представляват значителна заплаха, и ги забранява изцяло, като например някои случаи на биометрична категоризация, разпознаване на емоции, социално оценяване, прогнозна полицейска дейност, манипулиране на човешкото поведение или използване на уязвимостите на хората.
В него се предвижда изключение за строго и тясно определени ситуации, при които биометричната категоризация може да се използва от правоприлагащите органи, само ако са спазени строги предпазни мерки: например ограничено използване във времето и географския обхват и предварително съдебно или административно разрешение.
Законът определя и регулира високорискови системи, например използването на ИИ в критичната инфраструктура, образованието и професионалното обучение, заетостта, основните частни и обществени услуги (например здравеопазване, банково дело), някои системи в правоприлагането, миграцията и управлението на границите, правосъдието и демократичните процеси (например оказване на влияние върху изборите). Той също така дава право на гражданите да подават жалби относно системите с ИИ и да получават обяснения относно решения, основани на високорискови системи с ИИ, които засягат техните права.
Регламентът налага изисквания за прозрачност, включително спазване на законодателството на ЕС в областта на авторското право и публикуване на подробни резюмета на съдържанието, използвано за обучение. Изкуствените или манипулирани изображения, аудио или видео съдържание („deepfakes“) ще трябва да бъдат ясно обозначени като такива. Системите, които представляват системен риск, ще трябва да бъдат подложени на допълнителни оценки.
Законът за изкуствения интелект изисква също така мерки на национално равнище, за да се гарантира, че МСП и стартиращите предприятия разполагат със здравословна среда за разработване и обучение на иновативен изкуствен интелект преди пускането му на пазара.

Какво следва?

Разработването на The AI Act отне 3 години, докато се стигне до този момент. Сега окончателният регламент трябва да бъде официално приет от Европейския съвет и от Европейския парламент, преди да бъде публикуван в Официалния вестник на Европейския съюз. След приемането от Европейския парламент се очаква Европейският съвет да приеме своевременно текста без допълнителни промени или преговори, тъй като двете институции постигнаха споразумение по регламента в началото на декември миналата година.

Така Европейският съюз се превръща в пионер в световен мащаб в регулирането на сектора на изкуствения интелект, както преди няколко години се случи с регулацията на личните данни. След въвеждането в ЕС на Общия регламент за защитата на личните данни (General Data Protection Regulation – GDPR) подобни регулации се въведоха и на други места по света.

Новото законодателство за изкуствения интелект влиза в сила 20 дни след публикуването му в Официалния вестник и следва да се прилага изцяло от 2026 г. Въпреки това има някои изключения:

забраните за непозволени практики ще се прилагат 6 месеца след датата на влизане в сила;
кодексите за добри практики – 9 месеца след влизането в сила;
правилата за ИИ с общо предназначение, включително за управлението – 12 месеца;
и задълженията за високорискови системи – 36 месеца.

Само времето ще покаже до каква степен и как новият регламент ще отговори на многобройните предизвикателства, които технологията на ИИ внася в законодателния и икономическия пейзаж в държавите членки на Европейския съюз. Нашият екип ще анализира и ще бъде в крак с новия набор от правила, като се увери, че вашите бизнес нужди са в съответствие с Регламента. Ние се ангажираме да помагаме на компаниите да се ориентират в сложността на правния пейзаж на Европейския съюз.

Ако работите в областта на изкуствения интелект, не се колебайте да се свържете с нас и да подготвите бизнеса си предварително за новото законодателство, преди да започнат да действат задължителните му разпоредби.

Научете повече

ноември 13, 2023

MiCA: Нов пакет препоръки за регулация на криптовалутите в ЕС

И какво предвиждат те за бизнесите и потребителите?

Крипторегулацията в ЕС идва от догодина с MiCA

От 30 декември 2024 г. влиза в сила Регламентът относно пазарите на криптоактиви (Регламент (ЕС) 2023/1114) или още MiCA (Markets in Crypto-Assets regulation). Новата регулация предвижда във всички страни членки да се приемат мерки, стандарти и правила, които ще засегнат:

- - - издателите на нови криптовалути;
    - доставчиците на услуги за криптовалути (платформи за търговия, доставчици на портфейли и др.);
    - както и държателите на криптовалути и клиентите, ползващи услуги за криптоактиви.

Регламентът беше приет по-рано тази година след години отлагане и обсъждания. Неговата цел е да въведе единна регулация на пазара на криптоактиви в ЕС, като режимът се доближи максимално до този на традиционните финансови инструменти, като се предвиждат сходни мерки за осигуряване на прозрачна информация, професионализъм при предоставянето на услуги и предотвратяване на пазарни злоупотреби.

Първоначално заложените мерки включват множество изисквания, приложими към издаването и първоначалното предлагане на криптоактиви, лицензионен режим на дейността по предлагането на услуги за криптоактиви, минимални капиталови изисквания, непрекъснатост на дейността и други мерки за защита на инвеститорите в криптоактиви.

Конкретизиране на регулацията

Разпоредбите на MiCA от своя страна предвиждат приемането на редица последващи законодателни мерки, които да конкретизират приложението на първоначално заложените в Регламента правила преди пълното му влизане в сила през декември 2024 г.

Процесът по приемане на последващите законодателни мерки изисква Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA – European Securities and Markets Authority) в сътрудничество с Европейския банков орган (ЕБО, European Banking Authority – EBA) и Европейската централна банка (ЕЦБ) да провежда консултации с обществеността относно техническите стандарти, които да залегнат в делегираните актове на ЕК1. Резултатите от тези обсъждания се публикуват от ESMA в три консултативни документа, вторият от които бе публикуван по-рано през октомври.

В него са предложени технически стандарти и изисквания, които конкретизират редица изисквания на Регламента, приложими за доставчиците на услуги, свързани с криптоактиви (Crypto-asset Service Providers – CASPs):

- - - Непрекъснатост и редовност на предоставянето на услуги, свързани с криптоактиви;
    - Прозрачност относно правилата за сключване на сделките и данни за сключените сделки, до които следва да бъде предоставен публичен достъп;
    - Съхраняване на данни за всички извършени от доставчика услуги, дейности, нареждания и трансакции с криптоактиви.

Наред с това, пакетът включва и стандарти, приложими към задълженията на издателите на криптоактиви, конкретизиращи изискванията към форматирането на белите книги (от англ. – white paper, подробни документи с техническа и икономическа информация за съответната криптовалута), както и задължението за разгласяване на вътрешна информация с цел предотвратяване на пазарни злоупотреби.

Публичните консултации, извършени от ESMA, и препоръките които се публикуват в резултат от тях, целят да дадат реални технически измерения на многобройните изисквания на MiCA регламента. Тяхното въвеждане, което се очаква да завърши напълно до края на 2024 г., ще доведе до широка и подробна регулация в областта на криптоактивите, каквато досега не съществуваше никъде.

Нов стандарт за прозрачност

По-конкретно, вторият консултативен пакет конкретизира технически едно от най-значителните изисквания на Регламента – възможността за проследяване на сделките с криптовалути и задължението за съхраняване на информация за всяка трансакция, обработена от платформа за търговия или друг доставчик на услуги за криптоактиви.

Тази регулаторна инициатива се очаква да „изсветли“ пазара на криптоактиви, да го направи по-широко достъпен и най-вече възприет от традиционните участници на финансовите и инвестиционни пазари. Може да се очаква с умерен оптимизъм, че отношението на банковия сектор към крипто също ще се „затопли“ като последствие от прилагането на MiCA. В момента банките ограничават или дори забраняват дейности, свързани с крипто активи на своите потребители, за да се презастраховат от евентуалните рискове, свързани с тях.

Значителен ефект се очаква и върху превенцията на прането на пари, финансирането на тероризма и борбата с организираната престъпност. Досегашния режим на крипторегулация в много държави се изчерпваше до предвиждането на по-строги задължения за противодействие изпирането на пари за доставчиците на платформи и попечителски услуги, но националната регулация в държавите членки беше различна и недобре координирана, което даваше възможност за заобикалянето ѝ. Новият режим ще хармонизира правилата за доставчиците на услуги за криптоактиви, и ще въведе изначало по-висок стандарт на сигурност на този пазар.

Бъдещи развития

Следващата стъпка в процеса по имплементация на MiCA, е публикуването от ESMA на третия и последен консултативен пакет документи. Той трябва да конкретизира правилата относно квалифицирането на криптоактиви като финансови инструменти, идентифицирането на пазарни злоупотреби, защитата на инвеститорите, както и техническите стандарти за сигурност. Третият пакет се очаква в първото тримесечие на 2024 г.

След публикуването на консултативните документи се очаква да започне поетапното влизане в сила на MiCA. Предвижда се Дялове III и IV от Регламента (отнасящи се до криптоактиви, обезпечени с други активи (т.нар. стейбълкойни) и токените за електронни пари) да започнат да се прилагат от 30 юни 2024 г., а правилата на Регламента в цялост да започнат да се прилагат от 30 декември 2024 г.

Но дотогава, ако искате да приведете дейността на Вашия бизнес в съответствие с правилата на Регламента своевременно и да се възползвате от пазарните предимства, които дава новата регулация без да чакате последния момент, обърнете се към нас на vladov@ynglegal.com.

1. Делегираните актове на Европейската комисия са незаконодателни актове, които конкретизират приложението на законодателен акт (регламент или директива), и могат да бъдат приемани само при наличието на изрична делегация, съдържаща се в този законодателен акт.

Научете повече

септември 12, 2023

№1 лесен начин за получаване на единен патент в целия ЕС…

Добра новина за технологичните и иновативните компании... Но какъв е рискът?

На 1 юни 2023 г. в Европейския съюз стартира нова система за единни патенти. С нея се въвежда нова европейска юрисдикция за патентни дела, наречена Единен патентен съд или ЕПС (Unified Patent Court – UPC). Единният патентен съд ще разглежда дела за предполагаеми нарушения на патенти, както и производства за отмяна на патенти.

Досега получаването на патент от Европейското патентно ведомство (European patent office – EPO) означаваше единствено, че притежателят има право да валидира този патент във всяка държава членка поотделно, за да получи действителна патентна защита за своето изобретение. Това налагаше всяко лице, което желаеше да получи патентно покритие във всичките 27 държави, да премине през процедура по валидиране във всяка държава поотделно.

Системата на единния патент има за цел да облекчи тази тежест за бизнеса, като осигури придобиването на един-единствен патент, валиден и приложим в целия ЕС, без да се прибягва до националните патентни ведомства.

Съществуващите европейски патенти, които са валидирани в отделни държави от ЕС (наричани още „пакетни патенти“), също ще попаднат под юрисдикцията на Единния патентен съд, освен ако не бъде подадена декларация за отказ.

Единният патентен съд позволява на патентопритежателите да търсят защита на своите патенти в рамките на ЕС на едно място, без да се налага да търсят местни адвокати за всяка национална юрисдикция и да водят множество едновременни производства в различни държави за едно нарушение. Същевременно обаче Съдът позволява на трети страни да оспорват цели „пакетни патенти“ пред него и потенциално да ги обезсилват в цяла Европа с едно съдебно решение.

Това развитие е важно например за технологичната и медицинската индустрия, както и за всички бизнеси, чийто модел се основава на силно портфолио от интелектуална собственост. То обещава да облекчи бюрократичната тежест и да предостави нови възможности, но също така въвежда нови рискове за дружествата, ориентирани към интелектуалната собственост.

Новата система за единни патенти и съдилища ще бъде от значение за вас, ако вашият бизнес е например (но не само):

Стартъп, насочен към разработване на нови технологии в областта на изкуствения интелект (ИИ или още Artificial Intelligence – AI) и виртуалната реалност (ВР или още Virtual Reality – VR);
Медицински изследователски център, който разработва най-съвременно медицинско оборудване;
Производствена компания, която е създала изцяло нов и подобрен метод на производство.

Единният патентен съд е нова институция и следователно няма установена практика, което внася известна несигурност. При предишната система, при която националните органи и съдилища се произнасяха по дела за патентно преследване, имаше различни становища, приети от ведомството на всяка държава по сходни случаи. Очаква се Единният патентен съд да уеднакви практиката по производствата за нарушаване на патенти, но подходът му все още не е изяснен. Докато не се натрупа практика, има вероятност определени случаи да бъдат третирани неблагоприятно по отношение на законния притежател на патента.

В зависимост от стойността и силата на патентите, които притежавате вие или вашата компания, може да има различни подходи към това ново развитие.

Ако сте сигурни, че вашият патент е „силен“ (тоест достатъчно отличителен и новаторски – като например нов модел на изкуствен интелект, базиран на език) и е малко вероятно да бъде успешно оспорен, Единният патентен съд предоставя чудесна възможност да защитите патента от нарушение и да заведете дело срещу всяка трета страна, намираща се в ЕС, без да се налага да прибягвате до различни национални органи във всяка държава членка.
Ако обаче не сте сигурни в силата на патента си или ако той представлява голяма стойност за вашия бизнес (да речем патент, обхващащ основния ви продукт – например нов вид 3D принтер, VR устройство и т.н.), може би е по-добре да сведете до минимум риска от обявяване на недействителност, като се откажете от участие в Единния патентен съд. Пакетните патенти могат да бъдат оспорени пред Единния патентен съд и да бъдат обявени за нищожни във всички национални юрисдикции, което може да има тежки последици за портфолиото от интелектуална собственост на вашия бизнес. Следователно запазването на сегашната фрагментирана система може да бъде инструмент за ограничаване на този риск, тъй като вашият пакетен патент ще трябва да бъде оспорван поотделно във всяка национална юрисдикция поотделно, което увеличава шансовете ви да запазите нивото на патентна защита за вашите продукти.

На практика обаче всеки бизнес е различен и това изисква индивидуален подход и навременни действия. За да гарантирате по-голяма жизнеспособност на вашите патенти и да сведете до минимум риска от обявяване на недействителност, екипът на YNG Legal предлага персонализирана подкрепа, основана на задълбочен анализ. Колкото по-бързо действате, толкова по-малък е шансът патентите ви да бъдат оспорени на международно ниво.

Свържете се с нас още сега, за да защитите патентите си. Изпратете ни запитване на yankov@ynglegal.com.

Научете повече

май 29, 2023

Данъчен кредит при бракуване на стоки, впоследствие продадени или унищожени

Необходима ли е корекция на приспаднатия данъчен кредит? Какво казва Съдът на ЕС?

Този материал е написан своевременно след решението на Съда на Европейския съюз през май 2023 г.

На 1 януари 2024 г. в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) влязоха в сила промени, по-специално чл. 80, ал. 2, които хармонизират българското с европейското законодателство съгласно решението на Съда. Така до казуси като описаният тук би трябвало вече да не се стига.

Консултирайте се с нас относно данъчните си задължения, като ни пишете на: ivanova@ynglegal.com.

Въведение

През месец май 2023 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови основополагащо решение (Решение от 04.05.2023 г. по дело C – 127/22) в областта на правото на приспадане на данъчен кредит, което изясни въпроси от особено практическо значение. Решенето на Съда в Люксембург се отнася до необходимостта от корекция на първоначално определената сума за приспадане в хипотезите на бракуване на стоки, които впоследствие са продадени като отпадъци или унищожени.

Данъчният кредит дава възможност на регистрираните по ЗДДС лица да приспаднат от данъчните си задължения платения данък по облагаеми доставки на стоки и услуги. Едно от условията за упражняване на това право е стоките или услугите да бъдат предмет на последващи облагаеми доставки. Често се налага определени стоки да бъдат бракувани, след като вече е бил приспаднат данъчен кредит.

След приключване на процеса по бракуване на стоките следва да бъде взето решение относно последващото им третиране. В някои случаи бракуваните стоките подлежат на унищожаване, което на практика изключва възможността те да бъдат предмет на последващи облагаеми доставки. Не е изключено обаче стоките да бъдат продадени като отпадък.

Пред много бизнеси възникна въпросът следва ли да върнат в бюджета вече приспаднатия данъчен кредит в хипотезите, в които бракуваните стоки са били унищожени или са станали предмет на последваща облагаема доставка, но вече като отпадък. Този въпрос вече има ясен и категоричен отговор. Той изначално беше породен от несъвместимостта на националната уредба, отнасяща се до корекция на приспаднат данъчен кредит, с европейските правила. На колизията между разпоредбите на Директива 2006/112 на Съвета на ЕС („Директивата“) и разпоредбите на ЗДДС сме обърнали специално внимание в следващите редове.

Спорът, в рамките на който е отправено преюдициалното запитване

Конкретният повод за произнасянето на СЕС е данъчно-правен спор, възникнал между Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) към Националната агенция за приходите (НАП) и „БТК“ ЕАД – българско дружество, предоставящо далекосъобщителни услуги. В хода на осъществяване на дейността си, дружеството е придобивало различни дълготрайни активи по облагаеми доставки.

След като се е възползвало от правото си да приспадне данъчен кредит, в периода от октомври 2014 г. до декември 2017 г. дружеството е бракувало различни стоки, които вече са били негодни за употреба или продажба поради изхабяване или дефекти. От съществено значение е да се отбележи, че част от стоките са били продадени като отпадъци, а други – унищожени.

След това дружеството е извършило корекции на ползван ДДС кредит на основание чл. 79, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) (в редакцията му в сила до 31 декември 2016 г.) и чл. 79, ал. 1 от ЗДДС (в редакцията му в сила до 01.01.2017 г.). Тези разпоредби предвиждат връщане на приспаднатия данъчен кредит (в пълен или частичен размер) при унищожаване, бракуване или установяване на липси на стоките. Корекциите са извършени с издаване на протоколи по чл. 117 от ЗДДС и отразяване в съответната месечна ДДС декларация.

На 18 януари 2019 г. БТК подава до НАП искане за възстановяване на върнат данъчен кредит, като поддържа, че е налице несъвместимост между разпоредбите на ЗДДС и Директивата. Искането е отхвърлено от НАП, поради което БТК подава жалба до Административен съд София-град (АССГ). В жалбата дружество сочи, че спорът е изцяло правен и се свежда до това дали ЗДДС изисква извършване на корекция на ползван данъчен кредит при унищожаване или бракуване на стоки, когато това е надлежно доказано или потвърдено, в нарушение на Директивата.

Жалбата е отхвърлена, като според АССГ в националното ни законодателство (чл. 80, ал. 2 ЗДДС) са посочени изключенията, при които не се извършват корекции по чл. 79 ЗДДС, сред които е и бракуването на стоки, но при допълнителни условия. Дружеството обжалва решението на АССГ пред Върховния административен съд (ВАС), като ВАС спира производството и отправя преюдициално запитване до СЕС.

Къде се корени проблемът?

Коренът на проблема е противоречието между разпоредбите на чл. 78 и сл. от ЗДДС, регулиращи материята, и европейските правила за корекция на приспаднат данъчен кредит, предвидени в Директива 2006/112.

Какво предвижда Директива 2006/112?

Принципната възможност за коригиране на първоначално определената сума за приспадане е предвидена в разпоредбата на чл. 184 от Директивата. В чл. 185 е пояснено, че корекция се прави в случаите, в които след изготвяне на справка-декларация по ДДС настъпи промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане. Член 185, ал. 2 предвижда , че при унищожаване, погиване или кражба на вещ, надлежно доказани или потвърдени, ползваният данъчен кредит не подлежи на връщане, независимо, че е налице промяна във факторите. Директивата предоставя свобода на държавите членки да определят подробно правилата за прилагане на чл. 184 и чл. 185 и да адаптира националното си законодателство според изискванията на Директивата.

Какво предвижда българското законодателство?

В законодателството на България уредба на материята се съдържа в чл. 79 и сл. от ЗДДС. В противоречие с чл. 185, ал. 2 от Директивата, чл. 79, ал. 1 ЗДДС предвижда, че в случаите на унищожаване, липси и бракуване на стоки данъчнозадължените лица следва да върнат приспаднатия данъчен кредит. Разпоредбата на чл. 80, ал. 2 от ЗДДС (в редакцията му в сила от 01.01.2017 г.) регламентира изключенията от това правило.

Тя сочи, че не се налага връщане на ползвания данъчен кредит, когато унищожаването, липсата или бракуването са предизвикани от някое от изброените в разпоредбата събития. Така например, данъчнозадължените лица нямат задължение за връщане на данъчен кредит, когато унищожаването е причинено от непреодолима сила (т. 1) или от аварии или катастрофи (т.2).

Сравнителният анализ на разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от Директивата и на чл. 80, ал. 2 от ЗДДС показва, че е налице колизия. ЗДДС предвижда, че по правило при унищожаване, липси и бракуване на стоки данъчният кредит следва да бъде върнат. Единствено в случаите, в които те са причинени от изброените в чл. 80, ал. 2 събития е налице изключение от правилото и ползваният данъчен кредит не подлежи на корекция и връщане. От своя страна, Директивата урежда, че по правило унищожаването, липсата или бракуването на стоките не налага връщане на ползвания данъчен кредит, без да се интересува от конкретните събития, които са довели до тях.

Това противоречие води до съществени практически проблеми за много бизнеси, за които възниква задължение да върнат ползвания данъчен кредит.

Тълкуването на Съда на Европейския съюз

Тълкуването на СЕС разрешава спорните моменти и дава ясен и изчерпателен отговор на поставените въпроси. СЕС коментира две хипотези, които се различават според това по какъв начин са били третирани бракувани стоки, за които данъчнозадълженото лице е преценило, че не могат да бъдат реализирани по предназначение поради физическо изхабяване или повреда. В първата хипотеза, след бракуване стоките са били унищожени, а във втората – продадени като отпадъци по облагаема доставка.

Първият въпрос се отнася до тълкуването на чл. 185, пар. 1 от Директивата. От СЕС се очаква да разясни дали е налице „промяна във факторите“, използвани за определяне на приспаднатия данъчен кредит, когато бракуването на стоката е било последвано от обложена с ДДС продажба на тази стока като отпадък.

Според СЕС подобна хипотеза не следва да се определя като „промяна във факторите“ по смисъла на чл. 185 от Директивата. Уточнява, че при продажба на стоките в рамките на облагаеми доставки все пак е изпълнено условието, позволяващо запазването на правото на приспадане. Спазено е условиeто за приспадане на данъчен кредит – стоката е станала предмет на последваща облагаема доставка, макар и под формата на отпадък. Според решението без значение е обстоятелството, че продажбата на отпадъци не се отнася към обичайната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице.

Втория, третия и четвъртия въпрос СЕС разглежда заедно. С тях запитващата юрисдикция иска по същество да се установи следното:

Налице ли е „промяна във факторите“, използвани за определяне на сумата за приспадане, когато бракуването на стока е последвано от доброволното ѝ унищожаване?
Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, то СЕС да разясни дали бракуването на стоката при такива обстоятелства представлява „унищожаване“ или „погиване“ по смисъла на чл. 185, пар. 2 на Директивата, макар да не става въпрос за събитие, което е извън контрола на данъчнозадълженото лице и което не е могло да бъде предвидено и предотвратено от последното.

СЕС уточнява, че унищожаването и погиването безспорно следва да се квалифицират като „промяна във факторите“ по смисъла на чл. 185 от Директивата, доколкото без всякакво съмнение водят до невъзможност стоката да се използва за последващи облагаеми доставки. От друга страна, те попадат в обхвата на чл. 185, пар. 2 от Директивата, в който са изброени хипотези, в които не се налага извършване на корекция и връщане на ползвания данъчен кредит. Поради това и в тази хипотеза корекция не следва да бъде извършена.

Налице са обаче още две изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, за да се приеме, че унищожаването попада в обхвата на чл. 185, пар. 2 от Директивата. На първо място, унищожаването трябва да е надлежно доказано. В допълнение, унищожаването следва да е резултат от взето преди това решение от данъчнозадълженото лице за унищожаване на стоката поради обективна невъзможност същата да се използва за обичайната му икономическа дейност.

Съдът на ЕС отделя внимание и на термините „унищожаване“ и „погиване“, като откроява разликите между тях и изяснява, че погиването на дадена вещ не би могло да бъде резултат от доброволно действие на нейния собственик или владелец, докато това не е изключено при унищожаването. При спора между ОДОП и БТК, станал повод за коментираното решение на СЕС, е налице унищожаване, доколкото съществуването на стоките е прекратено в резултат от действия на данъчнозадълженото лице.

Решението дава отговор и на втория въпрос, който по същество цели да установи дали унищожаването следва да бъде извън контрола на данъчнозадълженото лице, за да може да се приложи чл. 185, ал. 2 от Директивата. СЕС уточнява, че от текста на разпоредбата не може да се приеме, че унищожаването задължително следва да е в резултат от събитие, което е извън контрола на данъчнозадълженото лице.

С оглед гореизложеното, според СЕС не се налага връщане на ползвания данъчен кредит, когато бракуването на стоката е било последвано от нейното доброволно унищожаване, стига унищожаването да е надлежно доказано или потвърдено и вече да няма полза от стоката в икономическата дейност.

Допълнителни бележки

Важно е да се припомни, че директивите са актове на правото на ЕС, който дават свобода на държавите членки при избора им на форма и средства за постигане на предвидените в тях цели. Именно в този смисъл е разпоредбата на чл. 186 от Директивата, която предоставя на държавите членки възможност свободно да определят подробни правила за прилагане на чл. 184 и чл. 185.

Те обаче трябва да се въздържат от въвеждане на правила, които противоречат на тези в Директивата или се явяват по-утежняващи от тях. В тази връзка, в решението си СЕС изрично отбелязва, че Директивата не допуска разпоредби на националното законодателство, които предвиждат корекция на приспаднат ДДС в хипотезите, в които бракуването на стока е било последвано от последваща продажба на същата като отпадък, унищожаване или изхвърляне.

Практически последици от решението на СЕС

Коментираното решение поставя пред българския законодател предизвикателството да предприеме законодателни промени, посредством които ЗДДС да бъде приведен в съответствие с даденото от СЕС тълкуване. Очакваме промените в ЗДДС да поставят край на съществуващия практически проблем. Междувременно, данъчнозадължените лица, които са извършили корекция на приспаднат данъчен кредит, имат възможността да поискат възстановяване на върнатия данък, позовавайки се на коментираното решение, доколкото същото е задължително за българските съдилища.

Научете повече