Адв. Иван Янков вече е вписан като медиатор 

Адв. Иван Янков вече е вписан като медиатор 

Управляващият партньор в YNG Legal адв. Иван Янков беше вписан като медиатор в Единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието. 

Освен дипломиран юрист с многогодишен опит и лицензиран оценител на интелектуална собственост, адв. Янков е преминал и специално обучение по медиация. 

Иван е вторият колега медиатор в екипа след адвокатски сътрудник Ивета Иванова, която още при включването си в екипа вече беше сертифицирана.

Специално искаме да благодарим на Академия „Споразумения“ и на Севдалина Александрова – един от основателите и преподавателите в академията. Обучението беше не просто изпълнено със смислено съдържание, но и процесът беше лек и целенасочен.

 

Медиацията е способ за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на съдебното производство или извън него. Този процес се води се отмедиатор – трето неутрално за спора лице, което има за цел да подпомага спорещите страни за постигане на оптималното разрешаване на спорните въпроси. Медиаторите освен да са добри посредници, е необходимо да са и специално обучени и да са преминали съответния подбор преди официалното им вписване. 

Вписването на адв. Иван Янков в Единния регистър на медиаторите е свидетелство за високото му ниво на подготовка в различни направления на правото и съпътстващите го дейности. Всеки, който избере да опита постигане на споразумение, може да го направи с помощта на адв. Янков.

MiCA: Нов пакет препоръки за регулация на криптовалутите в ЕС

И какво предвиждат те за бизнесите и потребителите?

Крипторегулацията в ЕС идва от догодина с MiCA

От 30 декември 2024 г. влиза в сила Регламентът относно пазарите на криптоактиви (Регламент (ЕС) 2023/1114) или още MiCA (Markets in Crypto-Assets regulation). Новата регулация предвижда във всички страни членки да се приемат мерки, стандарти и правила, които ще засегнат:  

        • издателите на нови криптовалути;  
        • доставчиците на услуги за криптовалути (платформи за търговия, доставчици на портфейли и др.); 
        • както и държателите на криптовалути и клиентите, ползващи услуги за криптоактиви. 

Регламентът беше приет по-рано тази година след години отлагане и обсъждания. Неговата цел е да въведе единна регулация на пазара на криптоактиви в ЕС, като режимът се доближи максимално до този на традиционните финансови инструменти, като се предвиждат сходни мерки за осигуряване на прозрачна информация, професионализъм при предоставянето на услуги и предотвратяване на пазарни злоупотреби. 

Първоначално заложените мерки включват множество изисквания, приложими към издаването и първоначалното предлагане на криптоактиви, лицензионен режим на дейността по предлагането на услуги за криптоактиви, минимални капиталови изисквания, непрекъснатост на дейността и други мерки за защита на инвеститорите в криптоактиви. 

Illustration of cryptocurrency market with a bitcoin sign and curve of the market fluctuations
Image by Roy Buri from Pixabay

Конкретизиране на регулацията

Разпоредбите на MiCA от своя страна предвиждат приемането на редица последващи законодателни мерки, които да конкретизират приложението на първоначално заложените в Регламента правила преди пълното му влизане в сила през декември 2024 г. 

Процесът по приемане на последващите законодателни мерки изисква Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA – European Securities and Markets Authority) в сътрудничество с Европейския банков орган (ЕБО, European Banking Authority – EBA) и Европейската централна банка (ЕЦБ) да провежда консултации с обществеността относно техническите стандарти, които да залегнат в делегираните актове на ЕК1. Резултатите от тези обсъждания се публикуват от ESMA в три консултативни документа, вторият от които бе публикуван по-рано през октомври. 

В него са предложени технически стандарти и изисквания, които конкретизират редица изисквания на Регламента, приложими за доставчиците на услуги, свързани с криптоактиви (Crypto-asset Service Providers – CASPs): 

        • Непрекъснатост и редовност на предоставянето на услуги, свързани с криптоактиви; 
        • Прозрачност относно правилата за сключване на сделките и данни за сключените сделки, до които следва да бъде предоставен публичен достъп; 
        • Съхраняване на данни за всички извършени от доставчика услуги, дейности, нареждания и трансакции с криптоактиви. 

Наред с това, пакетът включва и стандарти, приложими към задълженията на издателите на криптоактиви, конкретизиращи изискванията към форматирането на белите книги (от англ. – white paper, подробни документи с техническа и икономическа информация за съответната криптовалута), както и задължението за разгласяване на вътрешна информация с цел предотвратяване на пазарни злоупотреби. 

Публичните консултации, извършени от ESMA, и препоръките които се публикуват в резултат от тях, целят да дадат реални технически измерения на многобройните изисквания на MiCA регламента. Тяхното въвеждане, което се очаква да завърши напълно до края на 2024 г., ще доведе до широка и подробна регулация в областта на криптоактивите, каквато досега не съществуваше никъде.

Illustration of the new MiCA regulation – a laptop with the European union flag and a padlock in the middle on the screen
Image by Mohamed Hassan from Pixabay

Нов стандарт за прозрачност 

По-конкретно, вторият консултативен пакет конкретизира технически едно от най-значителните изисквания на Регламента – възможността за проследяване на сделките с криптовалути и задължението за съхраняване на информация за всяка трансакция, обработена от платформа за търговия или друг доставчик на услуги за криптоактиви. 

Тази регулаторна инициатива се очаква да „изсветли“ пазара на криптоактиви, да го направи по-широко достъпен и най-вече възприет от традиционните участници на финансовите и инвестиционни пазари. Може да се очаква с умерен оптимизъм, че отношението на банковия сектор към крипто също ще се „затопли“ като последствие от прилагането на MiCA. В момента банките ограничават или дори забраняват дейности, свързани с крипто активи на своите потребители, за да се презастраховат от евентуалните рискове, свързани с тях. 

Значителен ефект се очаква и върху превенцията на прането на пари, финансирането на тероризма и борбата с организираната престъпност. Досегашния режим на крипторегулация в много държави се изчерпваше до предвиждането на по-строги задължения за противодействие изпирането на пари за доставчиците на платформи и попечителски услуги, но националната регулация в държавите членки беше различна и недобре координирана, което даваше възможност за заобикалянето ѝ. Новият режим ще хармонизира правилата за доставчиците на услуги за криптоактиви, и ще въведе изначало по-висок стандарт на сигурност на този пазар.

Illustration of the cryptocurrency market – various devices with data about the market and logos of cryptocurrencies
Image by Sergei Tokmakov, Esq. httpsTerms.Law from Pixabay

Бъдещи развития

Следващата стъпка в процеса по имплементация на MiCA, е публикуването от ESMA на третия и последен консултативен пакет документи. Той трябва да конкретизира правилата относно квалифицирането на криптоактиви като финансови инструменти, идентифицирането на пазарни злоупотреби, защитата на инвеститорите, както и техническите стандарти за сигурност. Третият пакет се очаква в първото тримесечие на 2024 г. 

След публикуването на консултативните документи се очаква да започне поетапното влизане в сила на MiCA. Предвижда се Дялове III и IV от Регламента (отнасящи се до криптоактиви, обезпечени с други активи (т.нар. стейбълкойни) и токените за електронни пари) да започнат да се прилагат от 30 юни 2024 г., а правилата на Регламента в цялост да започнат да се прилагат от 30 декември 2024 г.  

Но дотогава, ако искате да приведете дейността на Вашия бизнес в съответствие с правилата на Регламента своевременно и да се възползвате от пазарните предимства, които дава новата регулация без да чакате последния момент, обърнете се към нас на vladov@ynglegal.com.

 

 


1. Делегираните актове на Европейската комисия са незаконодателни актове, които конкретизират приложението на законодателен акт (регламент или директива), и могат да бъдат приемани само при наличието на изрична делегация, съдържаща се в този законодателен акт.

Данъчен кредит при бракуване на стоки, впоследствие продадени или унищожени 

Необходима ли е корекция на приспаднатия данъчен кредит? Какво казва Съдът на ЕС?

Този материал е написан своевременно след решението на Съда на Европейския съюз през май 2023 г. 

На 1 януари 2024 г. в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) влязоха в сила промени, по-специално чл. 80, ал. 2, които хармонизират българското с европейското законодателство съгласно решението на Съда. Така до казуси като описаният тук би трябвало вече да не се стига. 

Консултирайте се с нас относно данъчните си задължения, като ни пишете на: ivanova@ynglegal.com.

Въведение

През месец май 2023 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови основополагащо решение (Решение от 04.05.2023 г. по дело C – 127/22) в областта на правото на приспадане на данъчен кредит, което изясни въпроси от особено практическо значение. Решенето на Съда в Люксембург се отнася до необходимостта от корекция на първоначално определената сума за приспадане в хипотезите на бракуване на стоки, които впоследствие са продадени като отпадъци или унищожени.  

Данъчният кредит дава възможност на регистрираните по ЗДДС лица да приспаднат от данъчните си задължения платения данък по облагаеми доставки на стоки и услуги. Едно от условията за упражняване на това право е стоките или услугите да бъдат предмет на последващи облагаеми доставки. Често се налага определени стоки да бъдат бракувани, след като вече е бил приспаднат данъчен кредит.

След приключване на процеса по бракуване на стоките следва да бъде взето решение относно последващото им третиране. В някои случаи бракуваните стоките подлежат на унищожаване, което на практика изключва възможността те да бъдат предмет на последващи облагаеми доставки. Не е изключено обаче стоките да бъдат продадени като отпадък. 

Пред много бизнеси възникна въпросът следва ли да върнат в бюджета вече приспаднатия данъчен кредит в хипотезите, в които бракуваните стоки са били унищожени или са станали предмет на последваща облагаема доставка, но вече като отпадък. Този въпрос вече има ясен и категоричен отговор. Той изначално беше породен от несъвместимостта на националната уредба, отнасяща се до корекция на приспаднат данъчен кредит, с европейските правила. На колизията между разпоредбите на Директива 2006/112 на Съвета на ЕС („Директивата“) и разпоредбите на ЗДДС сме обърнали специално внимание в следващите редове.

Спорът, в рамките на който е отправено преюдициалното запитване

Конкретният повод за произнасянето на СЕС е данъчно-правен спор, възникнал между Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) към Националната агенция за приходите (НАП) и „БТК“ ЕАД – българско дружество, предоставящо далекосъобщителни услуги. В хода на осъществяване на дейността си, дружеството е придобивало различни дълготрайни активи по облагаеми доставки. 

A calculator and a pen on top of a tax document.
Изображението е от Steve Buissinne/ Pixabay

След като се е възползвало от правото си да приспадне данъчен кредит, в периода от октомври 2014 г. до декември 2017 г. дружеството е бракувало различни стоки, които вече са били негодни за употреба или продажба поради изхабяване или дефекти. От съществено значение е да се отбележи, че част от стоките са били продадени като отпадъци, а други – унищожени.

След това дружеството е извършило корекции на ползван ДДС кредит на основание чл. 79, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) (в редакцията му в сила до 31 декември 2016 г.) и чл. 79, ал. 1 от ЗДДС (в редакцията му в сила до 01.01.2017 г.). Тези разпоредби предвиждат връщане на приспаднатия данъчен кредит (в пълен или частичен размер) при унищожаване, бракуване или установяване на липси на стоките. Корекциите са извършени с издаване на протоколи по чл. 117 от ЗДДС и отразяване в съответната  месечна ДДС декларация. 

На 18 януари 2019 г. БТК подава до НАП искане за възстановяване на върнат данъчен кредит, като поддържа, че е налице несъвместимост между разпоредбите на ЗДДС и Директивата. Искането е отхвърлено от НАП, поради което БТК подава жалба до Административен съд София-град (АССГ). В жалбата дружество сочи, че спорът е изцяло правен и се свежда до това дали ЗДДС изисква извършване на корекция на ползван данъчен кредит при унищожаване или бракуване на стоки, когато това е надлежно доказано или потвърдено, в нарушение на Директивата.

Жалбата е отхвърлена, като според АССГ в националното ни законодателство (чл. 80, ал. 2 ЗДДС) са посочени изключенията, при които не се извършват корекции по чл. 79 ЗДДС, сред които е и бракуването на стоки, но при допълнителни условия. Дружеството обжалва решението на АССГ пред Върховния административен съд (ВАС), като ВАС спира производството и отправя преюдициално запитване до СЕС.

Къде се корени проблемът?

Коренът на проблема е противоречието между разпоредбите на чл. 78 и сл. от ЗДДС, регулиращи материята, и европейските правила за корекция на приспаднат данъчен кредит, предвидени в Директива 2006/112.

Какво предвижда Директива 2006/112?

Принципната възможност за коригиране на първоначално определената сума за приспадане е предвидена в разпоредбата на чл. 184 от Директивата. В чл. 185 е пояснено, че корекция се прави в случаите, в които след изготвяне на справка-декларация по ДДС настъпи промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане. Член 185, ал. 2 предвижда , че при унищожаване, погиване или кражба на вещ, надлежно доказани или потвърдени, ползваният данъчен кредит не подлежи на връщане, независимо, че е налице промяна във факторите. Директивата предоставя свобода на държавите членки да определят подробно правилата за прилагане на чл. 184 и чл. 185 и да адаптира националното си законодателство според изискванията на Директивата.  

A caliper "measuring" money on top of a tax document.
Изображението е от Steve Buissinne/ Pixabay

Какво предвижда българското законодателство?

В законодателството на България уредба на материята се съдържа в чл. 79 и сл. от ЗДДС. В противоречие с чл. 185, ал. 2 от Директивата, чл. 79, ал. 1 ЗДДС предвижда, че в случаите на унищожаване, липси и бракуване на стоки данъчнозадължените лица следва да върнат приспаднатия данъчен кредит. Разпоредбата на чл. 80, ал. 2 от ЗДДС (в редакцията му в сила от 01.01.2017 г.) регламентира изключенията от това правило.

Тя сочи, че не се налага връщане на ползвания данъчен кредит, когато унищожаването, липсата или бракуването са предизвикани от някое от изброените в разпоредбата събития. Така например, данъчнозадължените лица нямат задължение за връщане на данъчен кредит, когато унищожаването е причинено от непреодолима сила (т. 1) или от аварии или катастрофи (т.2).  

Сравнителният анализ на разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от Директивата и на чл. 80, ал. 2 от ЗДДС показва, че е налице колизия. ЗДДС предвижда, че по правило при унищожаване, липси и бракуване на стоки данъчният кредит следва да бъде върнат. Единствено в случаите, в които те са причинени от изброените в чл. 80, ал. 2 събития е налице изключение от правилото и ползваният данъчен кредит не подлежи на корекция и връщане. От своя страна, Директивата урежда, че по правило унищожаването, липсата или бракуването на стоките не налага връщане на ползвания данъчен кредит, без да се интересува от конкретните събития, които са довели до тях. 

Това противоречие води до съществени практически проблеми за много бизнеси, за които възниква задължение да върнат ползвания данъчен кредит. 

A sculpture of goddess Themis, symbolizing justice.
Изображението е от Sang Hyun Cho/ Pixabay

Тълкуването на Съда на Европейския съюз

Тълкуването на СЕС разрешава спорните моменти и дава ясен и изчерпателен отговор на поставените въпроси. СЕС коментира две хипотези, които се различават според това по какъв начин са били третирани бракувани стоки, за които данъчнозадълженото лице е преценило, че не могат да бъдат реализирани по предназначение поради физическо изхабяване или повреда. В първата хипотеза, след бракуване стоките са били унищожени, а във втората – продадени като отпадъци по облагаема доставка.  

Първият въпрос се отнася до тълкуването на чл. 185, пар. 1 от Директивата. От СЕС се очаква да разясни дали е налице „промяна във факторите“, използвани за определяне на приспаднатия данъчен кредит, когато бракуването на стоката е било последвано от обложена с ДДС продажба на тази стока като отпадък.  

Според СЕС подобна хипотеза не следва да се определя като „промяна във факторите“ по смисъла на чл. 185 от Директивата. Уточнява, че при продажба на стоките в рамките на облагаеми доставки все пак е изпълнено условието, позволяващо запазването на правото на приспадане. Спазено е условиeто за приспадане на данъчен кредит – стоката е станала предмет на последваща облагаема доставка, макар и под формата на отпадък. Според решението без значение е обстоятелството, че продажбата на отпадъци не се отнася към обичайната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице.  

Втория, третия и четвъртия въпрос СЕС разглежда заедно. С тях запитващата юрисдикция иска по същество да се установи следното: 

  1. Налице ли е „промяна във факторите“, използвани за определяне на сумата за приспадане, когато бракуването на стока е последвано от доброволното ѝ унищожаване?
  2. Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, то СЕС да разясни дали бракуването на стоката при такива обстоятелства представлява „унищожаване“ или „погиване“ по смисъла на чл. 185, пар. 2 на Директивата, макар да не става въпрос за събитие, което е извън контрола на данъчнозадълженото лице и което не е могло да бъде предвидено и предотвратено от последното.
A computer mouse and a pen on top of tax documents.
Изображението е от Steve Buissinne/ Pixabay

СЕС уточнява, че унищожаването и погиването безспорно следва да се квалифицират като „промяна във факторите“ по смисъла на чл. 185 от Директивата, доколкото без всякакво съмнение водят до невъзможност стоката да се използва за последващи облагаеми доставки.  От друга страна, те попадат в обхвата на чл. 185, пар. 2 от Директивата, в който са изброени хипотези, в които не се налага извършване на корекция и връщане на ползвания данъчен кредит. Поради това и в тази хипотеза корекция не следва да бъде извършена.

Налице са обаче още две изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, за да се приеме, че унищожаването попада в обхвата на чл. 185, пар. 2 от Директивата. На първо място, унищожаването трябва да е надлежно доказано. В допълнение,  унищожаването следва да е резултат от взето преди това решение от данъчнозадълженото лице за унищожаване на стоката поради обективна невъзможност същата да се използва за обичайната му икономическа дейност.   

 Съдът на ЕС отделя внимание и на термините „унищожаване“ и „погиване“, като откроява разликите между тях и изяснява, че погиването на дадена вещ не би могло да бъде резултат от доброволно действие на нейния собственик или владелец, докато това не е изключено при унищожаването. При спора между ОДОП и БТК, станал повод за коментираното решение на СЕС, е налице унищожаване, доколкото съществуването на стоките е прекратено в резултат от действия на данъчнозадълженото лице. 

Решението дава отговор и на втория въпрос, който по същество цели да установи дали унищожаването следва да бъде извън контрола на данъчнозадълженото лице, за да може да се приложи чл. 185, ал. 2 от Директивата. СЕС уточнява, че от текста на разпоредбата не може да се приеме, че унищожаването задължително следва да е в резултат от събитие, което е извън контрола на данъчнозадълженото лице.  

С оглед гореизложеното, според СЕС не се налага връщане на ползвания данъчен кредит, когато бракуването на стоката е било последвано от нейното доброволно унищожаване, стига унищожаването да е надлежно доказано или потвърдено и вече да няма полза от стоката в икономическата дейност.

Допълнителни бележки

Важно е да се припомни, че директивите са актове на правото на ЕС, който дават свобода на държавите членки при избора им на форма и средства за постигане на предвидените в тях цели. Именно в този смисъл е разпоредбата на чл. 186 от Директивата, която предоставя на държавите членки възможност свободно да определят подробни правила за прилагане на чл. 184 и чл. 185.

Те обаче трябва да се въздържат от въвеждане на правила, които противоречат на тези в Директивата или се явяват по-утежняващи от тях. В тази връзка, в решението си СЕС изрично отбелязва, че Директивата не допуска разпоредби на националното законодателство, които предвиждат корекция на приспаднат ДДС в хипотезите, в които бракуването на стока е било последвано от последваща продажба на същата като отпадък, унищожаване или изхвърляне. 

Практически последици от решението на СЕС

Коментираното решение поставя пред българския законодател предизвикателството да предприеме законодателни промени, посредством които ЗДДС да бъде приведен в съответствие с даденото от СЕС тълкуване. Очакваме промените в ЗДДС да поставят край на съществуващия практически проблем. Междувременно, данъчнозадължените лица, които са извършили корекция на приспаднат данъчен кредит, имат възможността да поискат възстановяване на върнатия данък, позовавайки се на коментираното решение, доколкото същото е задължително за българските съдилища.