Category: Енергетика

Наемане в България на служители от държави извън ЕС – практически насоки за бизнеса

Наемане на служители от държави извън Европейския съюз – банер за семинара за Единното разрешение за пребиваване и работа

Индустрията се разраства, а броят на желаещите за новите свободни работни места често не съответства на новите нужди. Затова и въпросът за наемане на чужденци от държави извън ЕС става все по-актуален. Без значение е дали вашият бизнес е завод с голяма поточна линия, сервиз за поддръжка на машини от различно естество, кухня или ресторант, или пък се занимавате с транспорт и логистика. 

Единното разрешение за пребиваване и работа е документът, който може да помогне на вас и на бизнеса ви да попълните необходимите нужди от служители, търсейки и наемайки работници от трети държави. Процесът по издаването му обаче е специфичен и има своите бюрократични особености. 

Заповядайте на 3 октомври в зала 6  на Интер Експо Център, за да научите за процеса, както и къде са подводните камъни и как да ги избягвате. Представянето ще се състои в рамките на съпътстващата програма на MachTech & Innotech Expo и ще започне в 15:00 ч. Ще чуете стегнати практически насоки за процеса и ще имате възможност да зададете своите въпроси. 

Единното разрешение за пребиваване и работа е много удобно за работодателите, защото дава възможност с една процедура да се осигури правото и за пребиваване, и за работа, както името подсказва. При други механизми е процедурите са две отделни, което значително усложнява процеса . Същевременно в този случай разрешението е за срок до 3 години и е обвързано с работодателя. Това дава възможност за относително стабилно и дългосрочно планиране на работните ресурси. 

Следете страниците на събитието тук, както и във Facebook и LinkedIn за подробности. Представянето ще се проведе на български език.

Събитието е част от съпътстващата програма на MachTech & Innotech Expo. Достъп до програмата имат всички изложители и посетители, закупили билети. Подробности за изложението можете да научите на следния адрес: https://machtech.bg/.

Александра и Жесика от екипа ни се класираха в топ 10 на престижно състезание по право

Щастливи сме, че Александра Доганджийска и Жесика Спасова от екипа на YNG Legal се завърнаха от участието си в международното състезание по право Telders International Law Moot Court 2024 – най-престижното съревнование по международно право в Европа. Алекс и Жесика заедно със своите колеги Светлана Славчева и Диан Ставрев от горния четвърти курс в специалност „Право“ в Софийския университет представиха България на съревнованието. 

Отборът завърши в топ 10 на най-добрите университети, а Алекс и Жесика влязоха и в списъка с най-добрите устни пледоарии. Техни треньори бяха Надя Денкова и Йоанна Ченалова – студенти от по-горни курсове, които имат значителен опит в подобни състезания. 

Сред университетите, срещу които се изправи отборът на Софийския университет бяха Университетът в Кьолн, Колежът Inner Temple в Лондон, Дъблинският университет и Университетът в Тимишоара. 

„Това преживяване беше неповторима възможност да натрупаме практически опит в сферата на Международното право, да навлезем в дълбочина по актуални социални и политически въпроси, свързани с днешната политическа действителност в глобален план,“ сподели Александра, която е младши адвокатски сътрудник в YNG Legal.

Jessica (leftmost, seated) and Alexandra (rightmost, seated), together with their Sofia University teammates at Telders International Moot Court 2024.
Жесика (най-вляво, седнала) и Александра (най-вдясно, седнала), заедно със съотборниците си от Софийския университет на Telders International Moot Court 2024

Състезанието Telders International Law Moot Court се провежда от 1977 г. в Хага, Холандия, в местния кампус на Лайденския университет и в така наречения Дворец на мира – седалището на Международния съд към ООН. Целта е студентите да надградят своите теоретични и практически познания в хода на подготовката за и участието в симулиран съдебен спор между различни държави. Telders също така цели да насърчи работата в екип и европейската интеграция.    

Тазгодишният казус беше относно спора на три фиктивни държави с претенции към така наречения остров Хермет, който спор прераства в сериозен конфликт. Всяка година симулираният процес се разглежда на ниво, на което в реалния живот би бил гледан от Международния съд към ООН. Националните студентски отбори са разпределени да защитават страните в него както в писмен вид, така и чрез пледоарии. Работата на студентите се разглежда от експерти по право, включително съдии от Международния съд на ООН, професори по право и адвокати.  

Казусът за остров Хермет изправи състезателите пред теми като юрисдикция на международните съдилища и трибунали, инцидентни производства, авторитет на консултативните становища, право на въоръжените конфликти, право на договорите, морско право и право на отговорността на държавата.  

„Един от най-значимите уроци, които научихме, е, че успехът е много по-удовлетворяващ, когато има с кого да го споделиш! Благодарни сме най-вече за невероятния ни отбор, с който споделихме месеци подготовка и много безсънни нощи,“ сподели Жесика, която също е младши адвокатски сътрудник.

Адв. Иван Янков вече е вписан като медиатор 

Адв. Иван Янков вече е вписан като медиатор 

Управляващият партньор в YNG Legal адв. Иван Янков беше вписан като медиатор в Единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието. 

Освен дипломиран юрист с многогодишен опит и лицензиран оценител на интелектуална собственост, адв. Янков е преминал и специално обучение по медиация. 

Иван е вторият колега медиатор в екипа след адвокатски сътрудник Ивета Иванова, която още при включването си в екипа вече беше сертифицирана.

Специално искаме да благодарим на Академия „Споразумения“ и на Севдалина Александрова – един от основателите и преподавателите в академията. Обучението беше не просто изпълнено със смислено съдържание, но и процесът беше лек и целенасочен.

 

Медиацията е способ за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на съдебното производство или извън него. Този процес се води се отмедиатор – трето неутрално за спора лице, което има за цел да подпомага спорещите страни за постигане на оптималното разрешаване на спорните въпроси. Медиаторите освен да са добри посредници, е необходимо да са и специално обучени и да са преминали съответния подбор преди официалното им вписване. 

Вписването на адв. Иван Янков в Единния регистър на медиаторите е свидетелство за високото му ниво на подготовка в различни направления на правото и съпътстващите го дейности. Всеки, който избере да опита постигане на споразумение, може да го направи с помощта на адв. Янков.

Службата за изкуствения интелект – стъпка по-близо към регулацията

Ще доведе ли до повече бюрокрация или ще улесни процеса на спазване на изискванията?

Секторът на изкуствения интелект (ИИ) е в подем. Появяват се и се развиват с бързи темпове все повече инструменти за различни цели и в различни мащаби – от такива за крайни потребители до такива, предназначени за големи предприятия. Неотдавна Европейският съюз въведе цялостно законодателство, наречено Закон за изкуствения интелект, което обхваща всеки важен аспект на сектора с цел не само да гарантира правата на човека, но и да насърчава и подхранва иновациите в сектора.  

Сега Европейската комисия (ЕК) създаде Службата за изкуствен интелект, която ще следи за спазването на това законодателство. ЕК заявява, че целта е да се даде възможност за бъдещо развитие, внедряване и използване на ИИ по начин, който да насърчава обществените и икономическите ползи и иновации, като същевременно се намалят евентуалните рискове. Службата за ИИ ще има жизненоважна роля в прилагането на Закона за ИИ, а също така ще работи за насърчаване на научните изследвания и иновациите в областта на надеждния ИИ. ЕК посочва също, че Службата за ИИ ще се стреми да позиционира ЕС като лидер в международните дискусии по темата.

Структура на Службата за изкуствения интелект

Службата за ИИ ще се състои от пет отдела, които ще наблюдават различни ключови аспекти на ИИ: 

  • Звено за регулиране и съответствие – това звено работи в тясно сътрудничество с държавите членки, за да улесни еднаквото прилагане и изпълнение на Акта за ИИ в целия Съюз. То също така ще допринася за разследванията на евентуални нарушения, като ще администрира санкциите; 
  • Звено за безопасност на ИИ – отговаря за идентифицирането на системните рискове от много способни модели с общо предназначение, възможните мерки за смекчаване, както и за подходите за оценка и тестване;  
  • Отдел за високи постижения в областта на ИИ и роботиката – отговаря за изграждането на процъфтяваща екосистема чрез подкрепа и финансиране на научноизследователската и развойната дейност. То също така координира инициативата GenAI4EU (роботика, здравеопазване, биотехнологии и други области), като стимулира разработването на модели и интегрирането им в иновативни приложения;  
  • Отдел „ИИ за обществена полза“ – занимава се с ключови теми като моделиране на времето, диагностициране на ракови заболявания и цифрови близнаци за възстановяване; 
  • Отдел за иновации и координация на политиките в областта на ИИ – наблюдава изпълнението на стратегията на ЕС за ИИ, следи тенденциите и инвестициите, стимулира внедряването на ИИ и насърчава иновативна екосистема, като подкрепя регулаторните лаборатории и изпитванията в реални условия.
Photo by Aidin Geranrekab on Unsplash
Photo by Aidin Geranrekab on Unsplash

Задачи пред Службата за ИИ

Персоналът на Службата за ИИ е интердисциплинарен и се състои от експерти в областта на технологиите, администрацията, икономиката, правото и политиката. Те ще помагат на държавите членки да управляват прилагането на Закона за ИИ, за да се гарантира, че процесът е последователен в целия блок. Службата за ИИ също така ще прилага пряко правилата за моделите с ИИ с общо предназначение, ще изисква информация, ще прилага санкции и ще координира създаването на „най-съвременни кодекси на практиката“, като работи с разработчици и учени. 

Службата за изкуствен интелект ще работи не само с представителите на държавите членки в т.нар. Европейски съвет за изкуствен интелект, но и с независими експерти в областта на науката, бизнеса, гражданското общество и други области. 

Новият административен орган ще работи и за насърчаване на иновациите чрез предоставяне на съвети и информация и чрез осигуряване на достъп до различни среди и услуги за експериментиране. Той ще работи и за стимулиране на инвестициите, като гарантира, че моделите на изкуствен интелект, създадени в Европа и обучени на суперкомпютри на ЕС, са добре интегрирани в икономиката.

AI Chip Photo by Igor Omilaev on Unsplash
AI Chip Photo by Igor Omilaev on Unsplash

Законът за изкуствения интелект

През май 2024 г. беше въведен т.нар. Закон за ИИ, с който ЕС стана пионер в регулирането на тази област. Новата регулация има за цел да гарантира безопасността и спазването на основните права, както и да стимулира иновациите. Законът за ИИ следва подход, основан на риска – колкото по-висок е рискът за обществото, толкова по-строги са правилата. Точно този регламент е правната рамка, за чието прилагане ще отговаря Службата за ИИ.  

Можете да прочетете повече подробности за Закона за ИИ и за това как той засяга различните участници в областта в нашата статия тук.

Ние сме тук, за да ви подкрепим!

YNG Legal се грижи винаги да бъде в крак не само с официалните регулации, но и с новите тенденции в правото, иновациите и бизнеса. Ние подхождаме към всеки казус с усърдие и проактивност. Това съветваме и нашите клиенти – да предприемат активни действия, а не да чакат, докато стане твърде късно, и по този начин да рискуват административни или други санкции.  

Свържете се с нас още днес и получете консултация относно спазването на нормативната уредба в областта на изкуствения интелект!

Законът на ЕС за изкуствения интелект: Граждански права или иновации?  

Първият набор от регулаторни рамки, целящи да отговорят на новите предизвикателства, които тази технология носи

През последните години инструментите с изкуствен интелект (ИИ) с различни приложения и мащаби се включват все повече в живота ни. И колкото по-бързо се развива технологията, толкова по-застъпена и достъпна става тя извън специфичните отрасли и големите корпорации. Стигна се до толкова широк търговски бум, че редица инструменти с изкуствен интелект бързо достигнаха до малките и средните предприятия (МСП) и крайните клиенти.  

Това бързо и широко разпространение на тази технология, която се развива всеки ден, неизбежно доведе до заплахи за информацията, личните данни, интелектуалната собственост, работните места, бизнеса и човешките права. Ето защо Европейският съюз пристъпи към регулиране на изкуствения интелект.

A robot looking at a digital image of scales, symbolizing the regulation of artificial intelligence which comes into force in the European union.
Image by Freepik

Целта на Европейския закон за изкуствения интелект

На 13 март Европейският парламент прие първите изменения на предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани правила за изкуствения интелект т.нар. Европейски закон за изкуствения интелект или на английски The AI Act.   

Новата регулация има за цел да гарантира безопасността и спазването на основните права, както и да стимулира иновациите.  

Според въведението целта на този законодателен акт е да:  

„да се подобри функционирането на вътрешния пазар чрез установяване на единна правна рамка, по-специално за разработването, пускането на пазара, въвеждането в експлоатация и използването на системи с изкуствен интелект в Съюза в съответствие с ценностите на Съюза, да се насърчи навлизането на ориентиран към човека и надежден изкуствен интелект, като същевременно се гарантира високо равнище на защита на здравето, безопасността, основните права, залегнали в Хартата, включително демокрацията и върховенството на закона, и опазването на околната среда, срещу вредното въздействие на системите с изкуствен интелект в Съюза и да се подкрепят иновациите.“

За кого ще се прилага Законът за изкуствения интелект?

  • Доставчици на услуги   
    • които пускат на пазара или в експлоатация системи с изкуствен интелект или  
    • пускат на пазара на модели на ИИ с общо предназначение в ЕС, независимо от това дали тези доставчици са установени или които се намират в Съюза или в трета държава.
  • Внедрители на системи за ИИ, които имат място на установяване или които се намират в ЕС.
  • Доставчици и внедрители на системи за ИИ, които имат място на установяване или се намират в трета държава, когато произведените от системата резултати се използват в ЕС.
  • Вносители и дистрибутори на системи с изкуствен интелект. 
  • Производители на продукти, които пускат на пазара или в експлоатация система за ИИ заедно със своя продукт и под собственото си име или търговска марка.
  • Упълномощени представители на доставчици, които не са установени в Съюза.
  • Засегнати лица, които се намират в ЕС 

Какво всъщност урежда Законът за ИИ?

Новата регулация работи в няколко направления, за да защити интересите на гражданите и бизнесите в ЕС.  

  1. Законът за изкуствения интелект определя приложенията на ИИ, които представляват значителна заплаха, и ги забранява изцяло, като например някои случаи на биометрична категоризация, разпознаване на емоции, социално оценяване, прогнозна полицейска дейност, манипулиране на човешкото поведение или използване на уязвимостите на хората.
  2. В него се предвижда изключение за строго и тясно определени ситуации, при които биометричната категоризация може да се използва от правоприлагащите органи, само ако са спазени строги предпазни мерки: например ограничено използване във времето и географския обхват и предварително съдебно или административно разрешение.
  3. Законът определя и регулира високорискови системи, например използването на ИИ в критичната инфраструктура, образованието и професионалното обучение, заетостта, основните частни и обществени услуги (например здравеопазване, банково дело), някои системи в правоприлагането, миграцията и управлението на границите, правосъдието и демократичните процеси (например оказване на влияние върху изборите). Той също така дава право на гражданите да подават жалби относно системите с ИИ и да получават обяснения относно решения, основани на високорискови системи с ИИ, които засягат техните права.
  4. Регламентът налага изисквания за прозрачност, включително спазване на законодателството на ЕС в областта на авторското право и публикуване на подробни резюмета на съдържанието, използвано за обучение. Изкуствените или манипулирани изображения, аудио или видео съдържание („deepfakes“) ще трябва да бъдат ясно обозначени като такива. Системите, които представляват системен риск, ще трябва да бъдат подложени на допълнителни оценки.
  5. Законът за изкуствения интелект изисква също така мерки на национално равнище, за да се гарантира, че МСП и стартиращите предприятия разполагат със здравословна среда за разработване и обучение на иновативен изкуствен интелект преди пускането му на пазара.
A robot left hand and a human right hand typing on a laptop keyboard, symbolizing the development of artificial intelligence (AI) technologies. Image by Freepik.
Image by Freepik

Какво следва?

Разработването на The AI Act отне 3 години, докато се стигне до този момент. Сега окончателният регламент трябва да бъде официално приет от Европейския съвет и от Европейския парламент, преди да бъде публикуван в Официалния вестник на Европейския съюз. След приемането от Европейския парламент се очаква Европейският съвет да приеме своевременно текста без допълнителни промени или преговори, тъй като двете институции постигнаха споразумение по регламента в началото на декември миналата година. 

Така Европейският съюз се превръща в пионер в световен мащаб в регулирането на сектора на изкуствения интелект, както преди няколко години се случи с регулацията на личните данни. След въвеждането в ЕС на Общия регламент за защитата на личните данни (General Data Protection Regulation – GDPR) подобни регулации се въведоха и на други места по света. 

Новото законодателство за изкуствения интелект влиза в сила 20 дни след публикуването му в Официалния вестник и следва да се прилага изцяло от 2026 г. Въпреки това има някои изключения: 

  • забраните за непозволени практики ще се прилагат 6 месеца след датата на влизане в сила; 
  • кодексите за добри практики – 9 месеца след влизането в сила; 
  • правилата за ИИ с общо предназначение, включително за управлението – 12 месеца; 
  • и задълженията за високорискови системи – 36 месеца

Само времето ще покаже до каква степен и как новият регламент ще отговори на многобройните предизвикателства, които технологията на ИИ внася в законодателния и икономическия пейзаж в държавите членки на Европейския съюз. Нашият екип ще анализира и ще бъде в крак с новия набор от правила, като се увери, че вашите бизнес нужди са в съответствие с Регламента. Ние се ангажираме да помагаме на компаниите да се ориентират в сложността на правния пейзаж на Европейския съюз.  

Ако работите в областта на изкуствения интелект, не се колебайте да се свържете с нас и да подготвите бизнеса си предварително за новото законодателство, преди да започнат да действат задължителните му разпоредби.